Носът на Клеопатра

Историята не може да бъде "точна" в онзи смисъл, който изискваме от точните науки. Защото историческият персонаж не е вещество. Той не участва във вездесъщи процеси и явления. Нито пък може да сътвори еднакви резултати. Просто се състои от човешки същества, а не машини. Поради същите причини в съприкосновението с миналото ние подсъзнателно приемаме предпочитания, в които прожектираме собствената си природа. Препоръката на Тацит да се пише "без гняв и пристрастие" може би е добра за кулинарна рецепта. Но тя е трудна за спазване при обяснението на сложни и разнолики човешки дела. Идеята за еднолична причина за световните катаклизми не е елементарна измишльотина. Тя произвежда изкусителна гама от многовариантни предположения за съотношението между Индивид и История, за енигматичната същност на Човека изобщо. Често пъти онова, което изглежда толкова логичен резултат от неумолими и неотменими процеси, не се е състояло. Или точно обратното. Грандиозни промени от различно естество са осъществени случайно. Понякога дори алогично. Такива изненади ни изнервят със своята разочароваща простота. Ние припряно се опитваме да открием докъде се простира онази ирационална магия, която дърпа пружините на историческите драми. При неспособност за обяснения на тези програмирани случайности ние неясно и набързо наричаме такива изненади човешки фактор. Като че ли би могло да бъде нещо друго!