Малка ученическа библиотека: Разкази • Гераците

Съставител: Симеон Янев

За повече от половин век писателска дейност, в превратни и неспокойни години, Елин Пелин написа няколко томчета с разкази, повести, хуморески и хумористични стихотворения, детски поемки и детски романи, така различни по тон и жанр, че публиката, смаяна от едни, снизходително отделяше други в оная част на съзнанието, където битуват дреболиите и анекдотите. "Гераците" и някои разкази влязоха отдавна във всички представи като неотменна част от класическата българска литература, а "Отечество любезно", "Пижо и Пендо", "Нане Джурова Грозданка" и една дълга поредица българановски истории умряха заедно с някогашните вечеринки и утра. Ние започнахме все по-често да виждаме Елин Пелин в неговите големи книги — разказите до 1912 година, "Земя", "Под манастирската лоза" — и той се сдоби с клиширани и гръмки определения — "певец на селската неволя", "художник на българското село", достойни единствено за патетичното перо на д-р Кръстев. Сега няма нищо написано върху Елин Пелин, от прогимназиалните христоматии до докторските дисертации, което да не се подслонява под дебелата сянка на тия определения и като го нарежда заслужено до големите писатели в българската литература, придава малко тържествен блясък върху тогова, който цял живот се бе стремял да "орезилява" всяка "тържествена тупурдия".

Докато всеки голям писател в нашата традиция се стреми да бъде монолитен, да изглежда внушителен, да засяга големи идеи и да рисува широки платна, Елин Пелин реди повести до хуморески, най-сериозни социални разкази до съвсем лирични импресии и никога не прекрачва прага на епичните жанрове. Докато всеки значителен (още по-често незначителен) автор се радва на всякакъв хумористичен нюанс в творбата си, бай Пелинко много често го пише сериозно, "пък то излиза хумор".