Кокаин, Книга I

ПРОЛОГ

Дъждът започна. Шест и повече месеца щеше да вали. Всеки ден. Двадесет и четири часа. Горещина и влага натискаха джунглата, мътни потоци завличаха всичко, което им се изпречваше и превръщаха в непроходими тресавища долините в подножието на планината. Сезоните са два. Сух и дъждовен. Вторият е ужасен, особено в тази част на Африка. А най-отвратителен е в Либерия. Тук вали целогодишно. Четиридесет градусовата жега и всекидневните валежи принуждаваха жителите да се чувстват некомфортно, постоянно потни, мокри, изнурени и отпаднали. Мозъкът забавяше своите функции, рефлексите се губеха и хората се превръщаха в бавни, непохватни и тромави същества. А войната наближаваше...

Кентрата щракна, ключът превъртя два пъти и вратата на затворническата килия се отвори.

- Номер 568304, последвайте ме! - нареди надзирателят и отстъпи да направи място на затворника.

- Къде ще ме водиш? - попита Номер 568304 и пристъпи извън килията.

- При директора.

Надзирател и затворник тръгнаха по коридора.

София, България. В дом на улица "Латинка" група високопоставени държавни мъже вземаха важни решения за съдбата на българския народ, за бъдещето на страната, а най-вече тяхното и това на децата им. В цяла Източна Европа хората се надигаха и недоволството на потиснатите щеше всеки момент да изригне като Везувий и да засипе с човешки гняв техните потисници, които ги управляваха десетилетия наред чрез терор, мъчения, насилие, унижение, грабеж, лишаване от свобода и принуждаване към бягство на Запад. Годината - 1984.