Кокаин, Книга IIІ

Пролог

Телефон звънеше. Кой от всичките? Звъненето бе яростно и продължително. В късна доба, когато нормалните хора спят, някой натрапник тормозеше Генерала, който като най-обикновен човек също спеше.

-Мамка му, кой си? -— в просъница попита пенсионираният тартор на българската ДС и властелин в държавата, поела пътя на "демокрацията".

Генерала изпусна слушалката в леглото и напсува нуждаещия се от помощ. И затърка очи. Защо по никое време ще му звъни Диего Леон Монтоя Санчес? Няма отърване от колумбийците. Няма..След Ескобар и Родригес сега Санчес. Много се усложниха нешата. Колумбия, Гватемала, Коста Рика, Панама, Мексико, Куба... Все проблеми. Същото и в Гамбия, Сиера Леоне, Либерия... Сърбите на Сретен в Холандия, Карамански и "борците" в България, руските блядове... Започна да изпуска нещата... Луканов, Балев, Дойнов... Илия Павлов, Красимир Стойчев... Кюлев, А мислеше,че ще се справи.

„Остарявам..." зашепна бай Любен и се опита да се изправи. Ох тези болежки така го унижаваха. А се имаше годен за още подвизи. И мадамите му бягаха, не го щяха. Дори и с пари не успяваше да ги прикътка... А трябваше да се оправя с цялата пасмина, която създаде... И ги направи богати. Нещата в България му бяха ясни. Предстоеше война. Лавината бе тръгнала. Тръгва и спира. Ще помете тоя-оня, но той ще оцелее. Нали той я предизвиква... Но отвъд океана, там нещата са сложни. Трябва да се лавира между картелите.