Да четем Далчев

Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев.

Атанас Далчев не е от често честваните големи български поети. Но за сметка на това е от четените. Той се явява най-неинституционализираният наш класик, а оттук и най-четивният, най-изкушаващият към следващи интерпретации. И 100 години след рождението си Далчев продължава да интригува, да поражда загадки и тълкувания, за което свидетелства настоящият сборник. Снимката на корицата е всъщност картичка от Преспанските езера (Гърция). Сред комплект цветни фотографии от онези места имаше и няколко репродукции на по-стари черно-бели снимки без посочена година, напълно анонимни. И на една от тях българското око разпознава... Далчев. Той или някакъв негов двойник, копие на образа от късните му фотографии. Дали през 70-те е пътувал до Гърция? Може би към края на живота си е ходил да види родния си Солун и после е продължил на северозапад да посети някой далечен роднина или просто да се полюбува на езерата. А може би човекът от снимката е един друг, възможен Далчев, избрал да прекара там старините си, инкогнито, далеч от големия град, сред природата и местните хора, и дори щракването на случайния фотограф не е нарушило новата му анонимност. Можем само да се надяваме, че този сборник ще бъде едно успешно приближение към убегливата фигура на Далчев.