В капана на зилотизма (старокалендарството)

Много ме впечатли силната неприязън, с която някои зилоти говореха за стареца Паисий, след като почина. По същия начин говореха и за стареца Порфирий.

- Но как е възможно, нима са се побъркали? -попитах един възрастен монах. - Как могат да твърдят такива неща?

- Знаят те какво правят, Михаиле. Имат и те своя план. Тръбят помежду си, че със смяната на календара Православната църква се е самоотлъчила и че Светият Дух я е напуснал. Затова всички щели да отидат в ада. Щели да се спасят само онези, които следват стария календар, защото Светият Дух е останал там, в тяхната "истинска Църква". А сега, когато те самите се разцепиха на пет и повече групи и с ярост се анатемосват помежду си, каноничната Църква явява като плод на Светия Дух благодатни старци. Ако тези старци са наистина дело на Светия Дух и техните дарования са истинни, това означава, че Светият Дух живее и животвори в Православната църква. И за тях остава само един изход: тъй като е невъзможно дори да помислят, че са в грешка, те обявяват, че тези старци са лъжливи. А след като Православната църква не може да покаже нито един истински спасителен плод, Светият Дух я е изоставил и тя не води към спасение. Защото доказателство за присъствието на Светия Дух в Църквата са светците и старците.

Отец Михаил (Хаджиантониу) е роден в гр. Пела, Гърция, през 1955 г. От 1973 г. до началото на 1988 г. е монах в манастира Симонопетра на СВ. Гора. От тогава до 1998 г. пребивава в Синайския манастир "СВ. Екатерина". От октомбри месец на същата година и до днес живее сам в скит близо до гр. Коринт.