Японски дневник • Дзен и приключенията на един гайджин

На пръв поглед Япония е рай, на втори - ад, а после се намества пред възприятието като отделен свят. В този свят обаче живеят същите хора, със същите усещания, реакции и емоции, грижи и радости като нас: работа - развлечение - общуване - любов - семейство - пътуване и т. н.

А гайджинът все така броди из японската земя като бял циганин, на когото скрито се възхищават, от когото скрито се боят, и когото предпазливо и упорито не допускат в Семейството. Тази роля в края на краищата се приема от чужденеца. Той се съгласява да бъде свободен, но външен, независим, но изолиран, на когото са позволени много неща, непозволени на самите японци, но на когото нямат доверие и когото не допускат отвъд еластичната и непробиваема невидима бариера на Япония - най-загадъчния и банален цивилизационен остров.

Това е разказ за пътешествието на един българин в Япония, Китай и Пакистан - пътешествие на търсещ, който надниква и се опитва да прозре бездънната опитност на пробуждането от съня на живота-и-смъртта. Пътешествие

на търсещ, който се опитва да постигне светлината на света по вечните планини и искрящите върхове. Магическият конус на Фуджи, шеметните игли на Хуан-шан в Китай, планината-убиец Нанга Парбат в Западните Хималаи. Катарене и Дзен, дзенкатерене към безначалния избор на нашия живот.