Дълбокото време. Антропология, археология и история

Сергей Герджиков, авторът на този труд, е професор по философия на науката и магистър по археология. В книгата си той представя, аргументира и прилага серия тези за теоретичната археология. В монографията и приложените статии и студия се следва емпиризмът като доверие към данните и фактите. Затова развиваните тези са подложени на изпитания в конкретни археологически и исторически казуси. „Дълбокото време“ е метафора за невидимо бавните процеси на отлагане на археологическите структури – ентропиен продукт на култури от миналото. „Времето“ е метафора за света като процес – няма чисто време, а преплетени и насложени процеси с различни скорости и мащаби. Процесът на човешкия живот – индивидуален и културен – е ресинтез на човешките структури срещу спонтанното им разпадане. Спонтанните процеси са необратимо насочени към нарастване на ентропията. Чашата, която пада и се счупва, не може да се възстанови спонтанно. Ние обаче можем да я възстановим с цената на изразходвана енергия. Археологията реконструира виртуално изчезнали култури от фрагментарни следи. Историята реконструира виртуално миналото от фрагментарни извори. Всяка наука е виртуална реконструкция на форми и процеси от разпръсната информация. Всеки живот е възпроизводство на жива форма срещу спонтанното нарастване на ентропията.