Странно е, че си до мене

Странно е

Сред неща обикновени

странно е, че си до мене,

сутрин, вечер си до мене,

лете, в зимни дни стъмени,

аз каквото и да сторя,

ти с душа ми стопляш взора,

с моя глас се слива твоят,

светъл ни е непокоят,

а смехът ми зиме, лете

е от устните ти цвете,

твой девиз е мойто име,

ти с ръка-весло води ме,

мъката ти в мен дълбае,

радостта ми - с тебе тя е,

с теб бедата ми е кратка,

а страстта ти ми е сладка,

думите ми те опиха,

аз мълча ли, ти си тиха,

моят стих е твоя горест,

участта ми - твоя орис;

да, сърцето ми е грешно,

но за него мислиш нежно,

този ни живот отсъди:

твойта дъщеря е моя,

твоят син мой син ще бъде,

мой син, бъдещето мое.

Хубаво и странно то е...

Най-четеният и превеждан словашки поет. През 1998 г. Световният конгрес на поетите в Братислава се провежда под знака на 100-годишнината от рождението на Ян Смрек.

Ян Смрек е роден на 16 декември 1898 г. в Земянске Лескове. Учи в учителския институт в Модра, не завършва духовна семинария в Братислава. Редактор в Мартин, Прага и Братислава, основател и редактор на сп. "Елан" (1930, 1939-44, 1946-47). От 1948 г. на свободна писателска практика, често пъти политически, граждански и издателски дискриминиран. Починал на 8 декември 1982 г.

Автор на стихосбирките "Осъден на вековечна жажда" (1922), "Галопиращи дни" (1925), "Божествени възли" (1929), "Само очите" (1933), "Поетът и жената" (1934), "Зърно" (1934), "Угощение" (1944), "Кладенец" (1945), "Образът на света" (1958), "Струни" (1963), "Не нарушавайте моите кръгове" (1965), "Нощ, любов и поезия" (1987) и "Против нощта" (1993), на книга спомени "Поезията - моя любов" (1968), на два тома публицистика "Ние сме жива нация" (1999), както и на две стихосбирки за деца. Превежда поезия от унгарски, френски и руски.