Гласът на немите

Всяка написана дума ме изцеждаше. Стискаше ме бавно и мъчително за гърлото, после дълго целуваше посинелите ми устни. Всеки ред подритваше сърцето ми без прошка из прашните улици на Латинска Америка, тъпчеше го на инат с пета, мереше го с камъни; после се разкайваше и силно го прегръщаше. Героите ми блудстваха без жал с душата ми: любеха я, после я захвърляха, разпваха я, после й се вричаха. С всяка страница проплаквах за живот като новородено и умирах задушен. Летях и падах по лице в пръстта. Горях в милион огньове и потъвах сред тълпата. Продавах се, за да си купя вяра, и се погребвах победен.

Докато разбрах, че съм разлял кръвта си по всеки лист на тази книга. И че съм по-жив отвсякога.