ПРЕДИСЛОВИЕ

Случайний читателю!

Това, което съдържа тази книга, не са мемоари, писани години след събитията, за които става дума. В подобни мемоари имаш пълната възможност да измисляш, да се правиш на пророк, на храбър и мъдър със задна дата.

Това не е и таен дневник, писан с трепереща от страх ръка в потайна доба, закопаван в делва под земята и изваден на бял свят сега. (А и честно казано, кой може да гарантира, че не е дописван посетне ?) Всичко, което ще прочетеш в тази книга, скъпи мой читателю, дума по дума е било напечатано в някой вестник или списание в деня, месеца и годината, обозначени на всяка страница.

всяко време си има своите възлюбени жанрове. Интервюто е най-популярният съвременен жанр. Няма вестник без интервю във всеки брой. Няма публична личност, която да не е давала интервюта. "Едно време поетите даваха живота си, сега даваме интервюта" - казваше саркастично Иван Радоев.

Интервюто е свръх съвременно, злободневно, тазимунутно. По интервютата може да се усети пулса на времето на годините, на деня. Интервютата са пълни с грешки, със суета, с преструвки и с лъжи, но зад всичко това прозира истината - лъжата също е истина, защото и тя е факт.

През последните 12 - 13 щури години аз съм дал над хиляда интервюта. Повечето от тях, за съжаление (или за щастие), са радиоинтервюта и телевизионни интервюта - думите безвъзвратно са излетели в пространството.

Освен интервютата, през това време съм публикувал и повече от 200 есета и статии.

Подредени хронологично, тези интервюта, есета и статии действително представляват публичен дневник, Воден явно, пред очите на всички. Грешки и глупости - колкото щете.

Би било, разбира се, безкрайно отегчително да се публикуват Всички интервюта и есета, както и дословно всичко от всяко интервю и есе, тъп като много мисли и думи се повтарят. Тази книга съдържа само извадки от 222 мои интервюта, есета и статии.

Преди падането на Берлинската стена, по време на тоталитаризма, публицистичните ми явления са значително по-малобройни. Публикувам извадки и от тях не за друго, а за да се види, че и в онова Време е могло все пак нещо да се каже...

Съзнавам, че народът едва ли ще се юрне да купува тази моя книга и да я чете, но ако рискувам да бъда скучен за мнозинството, правя го, воден само от едно - че този мой публичен дневник ще бъде макар и мъничък документ, свидетелствуващ за мислите, илюзиите и страданията на един чоВек, Живял в превратното наше време.

Р.5.

След всяка дата в дневника има индекс, а под черта на същата страница любопитният читател може да види къде точно (на същата дата) е било публикувано интервюто и под какво заглавие, а в скобки е изписано името на журналиста, задавал въпросите. (Ако няма име - значи думите са от мое есе или статия.) Позволил съм си незначителни редуцирания на текста само там, където в отговора ми се е съдържал липсващият тук въпрос на журналиста.

Декември 2002 г.

Авторът