Целта

на моето изследване е насочена към представянето на социалните и културните особености, както и на етнокултур-ната идентичност на българските турци-преселници в Република Турция. За да я постигна, си поставям няколко важни задачи и тъй като става въпрос за мигрантска общност, търся решение на следните проблеми:

- историята на турската миграция от България към Турция в периода 1878-1978 г.;

- смяната на имената на българските турци, известна като "възродителен процес" (1984—1989 г.), масовата емиграция към Република Турция през лятото на 1989 г., наречена "Голямата екскурзия", и по-късните изселвания вследствие на икономически проблеми и семейни връзки;

- причините, накарали голям брой български турци да напускат България в периода 1989-2003 г;

- заселването на мигрантите в новата страна - избор на град, изграждане на квартали и жилища, трудово-професионалната им реализация, икономическо и социално положение, както и създаване на собствени организации. Трябва да се проследи влиянието на тези фактори върху самоопределянето на българските турци;

- взаимоотношенията на преселниците с българската и турската държава и с местното население;

- степента на адаптация на преселниците в турското общество и причините за създаването на относително затворени общности;

- промените, които настъпват в отделните маркери на етнокултурната идентичност;

- класифицирането на българските турци-преселници като "транснационална" или друг тип мигрантска общност;

- основните тенденции за бъдещето на преселниците: връщане в България, установяване в Турция или емиграция в Европа.

Хронологичните граници

на изследването са доста широки. Макар основното внимание да е насочено към турската мигрантска общност, формирана в резултат на преселването 1989-2003 г., проучването ми включва най-общ преглед на движенията на турското население още от възстановяването на българската държава (1878 г.).

Методологията

на изследването е подчинена на класически етноложки методи. При теренното проучване бяха използвани интервю, автобиографичен разказ на респондентите, наблюдения на поведението и всекидневните взаимоотношения в общността, както и средствата на визуалната антропология, като аудио-фотодокументация.