Вяра, Надежда, Любов и Мъдрост

Атанасия пише така, както се диша (по Булат Окуджава); за нея това означава - дълбоко и някак приглушено, без придиханията на външното. В кратките и текстове отеква нещо от женските стихии - водата, най-вече - и в непосредствените жестове на стиха я срещаме лице в лице.

Стиховете и са "срещнати" ; някъде в дълбокото на личната си вселена авторката е преживяла онова едва промълвено "Ти...", което без остатък е приютило поезията и в недрата на вярата. От тази първа и първична среща започват думите, отправени колкото към нас, читателите, толкова и към Него, Неназования, но пределно осезаем образ на вечните и истинските неща.

Пламен Сивов