Малка ученическа библиотека: Поезия

Предговор и съставителство Валери Стефанов

ВЕЧНОСТ И СВЯТОСТ В ПОЕЗИЯТА НА БАГРЯНА

Свобода, волност, поривност, езическа виталност, стихийност - това са основните понятия, с които обикновено е характеризирана поезията на Елисавета Багряна. Те са насочени към спецификата на лирическото светоусещане, към начините, по които човекът осмисля и отстоява себе си Сборникът "Вечната и святата", излязъл през 1927 г., става поетическо събитие именно защото носи гласовете на една провокативна емоционална нагласа и нови екзистенциални ориентири. Той се характеризира преди всичко със заявената воля да се следва някакъв свой, самостоятелно формиран жизнен проект. В основата на художественото послание е заложена възможността да изживяваш пълноценно емоционалния си свят, да цениш чувствата си, а не да ги унищожаваш и унижаваш в името на предългия списък с предписания и забрани. С всичко това Багряна естетически преутвърждава един универсален, могъщ еманципаторски дух — дух, който помита оковите, изковани понякога и от собствената ти душа.

В българската поезия свободата е възпявана в стотици творби от многобройни творци — като национален, социален, нравствен... залог. Много често обаче свободата е схващана като освобождаване от нещо съвсем конкретно и "външно" — например: премахваш поробителя, прогонваш угнетителя, създаваш нов социален ред и вече можеш да се "наречеш свободен". Тази свобода на ясното еднократно "премахване" обикновено се е оказвала илюзрна и българските писатели неведнъж са оплаквали измамността на обявената, но, уви, винаги неслучила се свобода.