Преводна рецепция на европейските литератури в България в 8 тома, Том 1 - Английска литература
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- БАН Марин Дринов
- Народност
- българска
- Година
- 2000
- Издание
- първо издание
- Корици
- твърди корици
- Страници
- 436
- ISBN
- 9548712059
За книгата
Съставители: Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов
ВЪВЕДЕНИЕ
Преводът на английска художествена литература в България води началото си отпреди 150 години. Произведението, което се появява първо, е немска адаптация на „Чудесиите на Робенсина Крусо" на Даниел Дефо, преведена от Иван Богоров и излязла за първи път в „Цариградски вестник" през 1848—1849 г. Изборът определено се дължи на изключителната европейска популярност на творбата, особено в различните й преработки. Изданието носи характерните белези на ранния ни превод в няколко посоки. Най-напред, основният носител на възрожденския текст не е книгата, а вестникът — и това важи в еднаква степен както за оригиналната, така и за преводната литература. На второ място е обстоятелството, че на зараждащата се по това време читателска публика се предлагат предимно повествования, съчетаващи дидактични и развлекателни елементи. Трето, английската литература се превежда предимно от други езици и тази практика се съхранява у нас докъм средата на XX в.
Тъй като българската литература от самото си начало заема моделите си от чуждите, преводът, естествено, изпълнява особено важна функция. Английската литература също има формообразуващ принос в това отношение. Но тъй като тя минава, особено през първите десетилетия на рецепцията си, през езици посредници, влиянието й обхваща в по-голяма степен жанровете, отколкото стила и изказа.
Началният превод на английска (а и на всяка друга) литература се мотивира главно от пропедевтична цел. Разпространено е разбирането, че българското общество и литература са изостанали в развитието си и трябва да наваксват изпуснатото. Вследствие на това преводачите търсят в чуждите произведения идейно-тематична компенсация на липсите в родната култура, като изоставят на заден план естетическата страна на преноса. Този мотив на постоянното запълване на множащи се бели петна пронизва цялата ни по-нататъшна книжна традиция. Все пак в по-късни периоди ще се засилва съзнанието и за художествената специфика на текстовете.
