Как да не ти се живее - разкази

За такива книги не трябва да се пише - такива книги трябва да се четат. Да се четат - и то само защото Георги Григоров няма възможност да седне срещу всеки от нас или да ни събере на групи, на групи - и да почне да ни разказва своите истории. Това са истории, създадени за разказване, ако щете, за разговори, за говорене.

Георги Григоров е роден разказвач. Слава Богу, той все пак е успял да запази гласа си, макар техниката на писането да убива част от чара на разказа — за щастие малка част. (Да не забравяме - „Илиадата " е била създадена за разказване, дълго време след раждането п тя била записана.)

Няма четиво за всички. Няма разкази, които да харесват на всички. Също така няма истории, които да се разбират от всички. Казал съм го - всеки чете своята книга. За част от читателите разказите са спомени от техния собствен живот, за друга част - да се надяваме, че са повече, това са младите - Георги Григоров пише исторически разкази. За времето, когато един български окръг е имал доход от череши колкото месечната печалба от АЕЦ „Козлодуй". За времето, когато сме могли да построим Дворец на културата, равен по стойност на дванайсет хиляди апартамента. – Акад. Антон Дончев