Ачларската и Русенска комуна

В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви събития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършихме и комични неща.

Ето други страници от моя дневник:

„Ачларе, април. Работен ден.

Ние имаме младежки вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детс ка преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост.Има едно смирение ,което е израз на сила.Има дни ,когато ми се струва,че възраждането на света ще почне от Ачларе.

РУСЕНСКАТА КОМУНА

На следната година след Ачларе ние направихме нова комуна в град Русе. Тук работите не са както в Ачларе. Тази комуна се осъществява в един хубав чиф¬лик в местността „Свирчовица", където за обработване няма толкова ниви, колкото зеленчукови и овощни градини. За пръв път в тази комуна участвуват и ня¬кои наши сестри. От ачларците тук са Коста, Жорж, Кръстю, Христо и аз, а от сестрите - Мария, Цветана, Виктория, Пенка и Дафина. Нов комунар в Русенска¬та комуна е и Петър Камбуров от Казанлък.

Прави ми впечатление как Петър - бивш анар¬хист, прави първите си стъпки в този братски съвмес¬тен живот. По начало той не обича да се приобщава към никакви наложени порядки и понякога проявява нетърпение. Държи на личната свобода и най-малко¬то засягане го дразни. Той е много мил, много сърде¬чен и предан брат, но носи върху себе си знака на без-властието и това хем задълбочено, хем непокорно на¬чало на славянския човек, което той е наследил и от усърдното четене на Достоевски.