Разкази под линия

Знаете какво е бележката под линия - четеш си книгата и на въпросното място една препратка те изважда за кратко от основната линия, за да те насочи към нещо странично, което няма как да бъде прочетено заедно с главния текст.

Нещо подобно е и разказът под линия. Животът си върви, хората висят в задръстванията, изкарват пари, опитват се да ги изхарчат и в най-добрия случай в неделя сутринта успяват да се наспят. Един разказ (или поне тези тук) няма как с толкова малко букви да успее да разкаже една история за всичко това, която да бъде достатъчно правдоподобна и истинска - силите му стигат само за това да върви по някаква си своя пътечка, малко или повече кривнала встрани от асфалта на действителността, и в най-добрия вариант да остави малко трохи или камъчета след себе си.

След дебюта "Бележки под линия" (2006) в новата си книга Александър Шпатов сваля радикално целия разказ под линия.

А под линията всичко е възможно - прасе яде вселенската празнота и дава първия тласък на тези истории, в които под тънката линия на реалното виртуалното беснее.

Да слезем долу с автора и проверим какво правят най-новите млади. И на какъв език. Свежа и шантава книга.

Георги Господинов