Както показва заглавието на сборника, той съдържа работи, принадлежащи към трите лингвистични дисциплини, които най-много са занимавали М. Младенов и най-вярно го представят като учен: той започва своя научен път като диалектолог, какъвто остава през целия си живот, но постепенно в кръга на интересите му трайно се настанява балканиiтиката, а по-късно - и то във връзка с работата си в областта на диалектологията и балканистиката - той се насочва и към етнолингвистиката. Лингвогеографската методология е еднакво характерна за неговото творчество и в трите области. На тези, които добре го познаваха, съдържанието на този том болезнено ще припомни голямата разлика между многобройните проекти в тези три области, с които той живееше, но така си и останаха недовършени, и това, което в крайна сметка се оказа осъществено. Макар че той можеше да направи несравнимо повече във всяка от трите области, в етнолингвистиката, която е и неговият най-нов научен интерес, пропастта между замисли и реални постижения е като че ли най-голяма. Но и в тази област той остави идеи за мнозина след себе си.

М. Младенов държеше на диалога в науката. По тази причина той е написал и публикувал 66 рецензии (някои в съавторство), които съдържат ценни наблюдения и много негови възгледи по въпроси, към които се е връщал също така в статиите и книгите си. Като интегрална част на неговото творчество, която иначе може да остане в сянка, неговите рецензии бяха описани по ключови думи и включени в индекса към този том.

Статиите в тома са разделени на две части. В първата част влизат работи с по-общ характер, посветени на теоретични проблеми на българската лингвистична география, на отношенията между българския и отделни славянски и балкански езици, на проблеми на етнолингвистиката, на връзката между книжовноезиковите норми и изговорните норми в народните говори. Втората част включва статии, които разглеждат частни проблеми на българския език в синхронен и диахронен план. В нея те са подредени по езикови равнища: Фонетика и фонология, морфосинтаксис, лексика, семантика и фразеология. Накрая на всяка статия се привежда в квадратни скоби номерът й в библиографията на трудовете на М. Младенов.

Редакторските добавки в текста са в квадратни скоби или във вид на подписани от редакторите бележки под линия. Няколкото съдържащи се в тях библиографски отпратки са включени в общия списък на цитираната литература. Поправените печатни грешки, пропуски и непоследователности, каквито - за голямо съжаление - в някои първоначални публикации има доста, не се коментират специално. Редакторската задача беше улеснена от възможността в много случаи да се направи и сравнение със запазения в домашния архив на М. Младенов втори екземпляр на оригиналния текст, което позволи по-точно да бъде установено авторското намерение.