Правек и други времена
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Олга Токарчук
- Издателство
- Алтера
- Преводач
- Георги Кръстев
- Народност
- полска
- Година
- 2008
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 264
- ISBN
- 9789549757071
За книгата
Олга Токарчук (1962) е сред най-успешните и превеждани съвременни полски автори. Издала е романите "Пътешествието на хората на книгата" (1993), "Е. Е." (1995), "Правек и други времена" (1996), "Дом дневен, дом нощен" (1998, български 2005), удостоен с литературната награда на читателите НИКЕ, както и с престижната немска награда "Мостовете на Берлин", сборника с разкази "Музика от много барабани" (2002, български 2006), сборника с новели "Последни истории" (2005) и др.
Най-амбиииозната й творба е романът "Правек и други времена", който веднага след излизането си започва да печели награди - на Фондаиия "Кошчелски", на читателите за наградата НИКЕ, Паспорт на сп. "Политика". В него Токарчук умело преплита усещането за времето и успоредното протичане на човешкия живот в селището Правек, колкото реално, толкова и сякаш откъснато от света, но не и от хода на историята място. Един микрокосмос на съдби и истории - истории за природата, ангелите и човека. "Метафизическа приказка", както самата Олга Токарчук го нарича.
Роман за любовта и живота, за страстта и смъртта, за вечността и предизвикателствата на времето.
Олга Токарчук, „Правек и други времена", превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера-Делта Ентертейнмънт ЕООД", С, 2008
Това е третата преведена на български книга на Токарчук. „Правек и други времена" безспорно е едно от произведенията на тази авторка, допринесли тя да се превърне в една от най-успешните и превеждани полски прозаички от 90-те години насам. „Правек и други времена" е фрагментарен роман, преплитащ няколко сюжетни линии на границата между реално и нереално и съсредоточен върху основните и постоянни теми на Токарчук - паметта, времето, идентичността.
Из „Летературен вестник, 2008/брой 23”