Хвърлен камък

ХВЪРЛЕН КАМЪК

Не хвърлям камъни, а ги събирам.

Все някога за нешо ще потрябват.

Животът не е болка за умиране.

Когато давам, не крещя: „Ограбват ме!"

Когато взимам - не го правя скришом

и всички виждат точно колко имам.

Под всяка своя дума се подписвам

и непременно с цялото си име.

Знам колко съм удобна за мишена –

глава не скланям - виря я високо.

И коленете ми са разранени

не от пълзене, а от стръмни скокове.

От полети. От бягане с препятствия.

От шурмове „на нож!", не на прибежки.

Що камъни по мене са запратени

от всевъзможни и безгрешни грешници!

Събирам ги. Със тях ше вдигна бойница

и щом към звездна бездна се запътя,

тя със небесен гръм за упокоя ми

връз всеки, хвърлил камък, ще се срути.