Сунита

Творчеството на Джайнендра Кумар (1905-1988) е многостранно и основополагащо за развитието на съвременната хинди белетристика. Представено е от дванадесет романа, над сто и петдесет разказа, дванадесет сборника с есета, интервюта на културна, литературна, политическа и религиозна тематика, четири пътеписа, преводи на хинди на произведения от Лев Толстой, Александър Куприн и Морис Метерлинк. „Сунита“ е вторият му роман. Публикуван e през 1935 г.

ИЗ „ПОСЛЕСЛОВ ОТ ПРЕВОДАЧА“

...Джайнендра публикува текста. 30-годишен, той сериозно участва в националното движение, ръководено от Махатма Ганди и вече три пъти е влизал в затвора. Затова нерядко в произведенията му сюжетът се гради около темата за освобождаването на Индия от колониалното господство и въз основа на личните му философски, религиозни и литературоведски възгледи. Национално- освободителната борба не е крайъгълен камък и в „Сунита“, но благо¬дарение на нея Джайнендра осъществява намерението си да навлезе в дълбините на човешката психика. В дванайсетте си романа, стотици разкази и есета той оставя читателя да открие дефинициите си за щастието, любовта, божествените проявления и форми, желанието да бъде „другия“. Може би затова и героите му винаги се подреждат в конфигурация от трима-четирима, които имат привилегията „не да попаднат в капана на ограниченията ни, а да символизират душите и неизразените ни чувства“.

В едно интервю през 1976 г. на тема какво е литературата Джайнендра отказва да се ангажира с каквито и да било определения. Вместо това обяснява какво означава „да обхванеш“ литературата:. „Глобално погледнато, всички същества сме проявление на една-единствена същност. В личен план обаче всички сме многобройни, отделни проявления. Товарът на многообразието постоянно ни подтиква да ставаме и да се изправяме. Но всъщност сме само късчета от времето и не можем да постигнем покой, ако не се съединим с времето. Затова човек изпитва изгарящо желание да вижда себе си в другия и другия в себе си. Това е смисълът на всяка наша дейност. Силното ни желание за единение с душата на другия, което придобива словесен израз, може да се нарече литература“.