История на Армъните (Цинцарите) в София
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Издателство
- Издателско ателие Аб
- Народност
- българска
- Година
- 2001
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 156
- ISBN
- 954737253Х
За книгата
Тази втора книга от ИСТОРИЯТА НА АРМЪНИТЕ -ЦИНЦАРИТЕ обхваща исторически бележки, документи, събития и представя важни личности от колонията на АРМЪНИТЕ - ЦИНЦАРИ, които са живяли в София през 19 и 20 век.
Написана е с надеждата да съхрани в паметта на идните поколения, които ще живеят и през 21 век в София, заслугите за хармоничните и приятелски отношения, които могат да служат за модел на мирно етническо съжителство между българите и другите етнически общности като евреи, арменци, руси, роми, турци и други в един град.
Това важи с особена сила за армъните цинцари, които въпреки трудно приемливите асимилационни процеси интегрирането с народите на Балканите-албанци, българи, гърци, македонци, румъни, сърби, е пример за безконфликтно съжителство и сливането ни с другите националности без създаването на анклави, гражданско неподчинение, религиозни различия и военни акции.
1. За съставителите най-точното и приемливото наименование за софийския влах - армън е "цинцарин", което независимо от нарицателното за скъперник, се използва, за да се изключва смесването с имената на други етноси: армън с арменец или аромън с ром и др.п.
2. През последните 50 години в София няма сключен брак между цинцарин и цинцарка.
Доказателство за това е фактът, че до края на втората световна война София е наброявала само 300 хиляди души, от които близо 60 хиляди или една пета част са българи от друг неслявански произход.
И никога, и при никакви обстоятелства конфликти не са пораждани нито от различните етнически общности, нито от държавните, а още по-малко от общинските власти на Столицата.
Съставителите на тази книга изказват благодарност на по-възрастните жители на София от цинцарски произход, които предоставиха данни и снимков материал, без които нашата разработка щеше да бъде по-непълна.
Въпреки нашето старание ние смятаме, че след нас други с повече опит и компетенция ще допълнят този труд, за да не бъдат забравени нито един дом или представител на общността на армъните - цинцари в София.
София, август, 2001 г.
Тома и Николай Кюркчиеви
