За миналото на аромънската етническа общност - особено през периода на нейното възраждане, когато армъните първи на Балканите въвеждат манифактурната индустрия и когато се явяват като най-предприемчиви търговци - може да се говори само с носталгия и почит.

Освен като търговци и занаятчии, армъните са известни преди всичко като най-прочутите пастири. Те отглеждали големи стада, които наброявали хиляди глави добитък овце, кози и коне. Те произвеждали сирене от високо качество. Една част от армъните продължавали да водят номадски живот по Пинд и Грамос чак до XX век, в планините на Албания, Македония и дори по високите плата на Родопите .

Планините са имали някога ( до 1948 г.) голямо значение в живота на армъните. Те с право разказвали едно старо аромънско предание: "Планините са нашия дом. Когато Господ раздавал благата - гърците получават морето, албанците - крайбрежието, българите - полето, а армъните - планината" .

При съжителството с балканските народи, армъните винаги са били коректни и благоразположени към тях. По време на потушаването на Илинденското въстание през 1903 г. и след това, върху армъните обаче се стоварват много несгоди и страдания. През 1913 г. за първи път, а през 1918 г. за втори път, когато окончателно те са разделени между балканските държави, главно Сърбия, Гърция и Албания. В пределите на България остават сравнително малко армъни, а от 1923 г. вследствие на Кемалистката

революция в Турция, когато гърците масово се изселват от Мала Азия, армъните също са принудени да се изселят от Северна Гърция, Албания и Македония, като търсят убежище в Сърбия или България и най-много в Румъния. Одисеята на армъните продължава и след Крайовския договор от 1939 г., когато заселените в Южна Добруджа армъни отново се преселват на ново място - в Северна Добруджа.

Със спускането на т. нар. "желязна завеса" бил нанесен смъртоносен удар на древното занятие на армъните пастирството. Затова след 1948 г. аромънските пастири не са могли да се придвижват със стадата си, есен към Гърция, Турция, Егейско и Мраморно море и пролет обратно на север към другите балкански страни.