Неизразимото слово на лудостта в тялото на българската традиционна култура

„Четенето на този текст е същинско приключение и ни прави свидетели и съучастници в един опит за съгласуване на идеи от близки и далечни области на знанието: фолклористика, културна антропология и литературознание, културология и психоанализа, психология и психопатология. В края на моя опит за рецензия все по-настойчиво ме преследва впечатлението, че не лудостта във фолклора е просветляваният от автора обект, а самият фолклор. Анатол Анчев мобилизира многогодишния си опит на изследовател на българското народно творчество, цялата си ерудиция, прозрения, хипотези и предчувствия, и използва темата за лудостта (тя би могла да е и друга), за да ни направи съпричастни на гледищата за фолклора и фолклористиката в най-ново време.“

-из рецензията на д.м.н. Минчо Георгиев, ст.н.с. I ст. (проф.) в Етнографския институт с музей при БАН