Точно в три

КАМБАНАРИЯ

Аз лодката си сам по тъмно потопих

и кръста сам си окачих на шията,

че бях между певците в хора най-трудолюбив,

а никога не стигнах до камбанарията.

Сега отивах този кръст, от мене позлатен, да върна на монасите от полуострова, с бодлива тел от сушата креслива ограден и по море достъпен само за слуги на Господа.

Години тук гласяха ме и мене за слуга,

но лющеше се вече на кубетата позлатата

и над разпятията Божии - рога

ковяха дружно по килиите си братята.

И тъкмо бях решил от тях да се деля

и крепнех духом с дървоядите в иконата,

когато те ме пратиха и кръста да сваля

и по-далеч от братството им с него ме прогониха.