Усмирителна риза за ближния

МОЛИТВА ЗА МОЕТО ЦВЕТЕ

По-добре е да ме тресне гръм

нейде из стърнище или угар.

Лудвам да те чакам - и не съм

свестен да направя нещо друго.

Дишам невзривени синеви. И се

хвърлям в пропасти зловещи. И

над мене изгревът кърви като

стиснат палец с яки клещи.

Срутват ми се в мозъка ята.

Къртят ми се небеса беззвездни.

Триж проклет поет да бъда ща с

моите издъхнали поезии. Моите

гнезда посече сърп. Кукаха ме

грешни кукувици. В небеса,

продадени на търг, грееха ми

твоите зеници. Господи, ела - и го

спаси дай му синева - и дъх за

полет! Теб, момиче - цвете из

роси -въз което падам и се моля.