Да дариш: Как всеки от нас може да промени света

Когато напуснах Белия дом, знаех, че искам да прекарам останалата част от живота си, като дарявам времето, парите и уменията си за достойни начинания, с които да променя света към по-добро. Не знаех с какво точно ще се занимавам, но исках да помагам да се спасяват човешки живота, да се решават сериозни проблеми и да се дава възможност на повече млади хора да изживеят мечтите си. Чувствах се длъжен да го сторя заради невероятния живот, който ми подари американският народ, а и понеже в политиката, която погълна голяма част от моя живот, предимно получаваш. Да получаваш отново и отново подкрепа, средства и гласове. Ако служиш добре на обществото, това вероятно е справедливо. Нито един разумен човек обаче не би могъл да върши тази работа толкова дълго, колкото мен, без да се замисли, че трябва да дава повече, за да изравни везните. А и смятах, че ще ми хареса. И аз като много хора, имали щастието да се радват на пълноценен живот, достигнах момент в жизнения си път, в който освен да се грижа за семейството си и да бъда с него и приятелите си, се вълнувах най-много от това да направя всичко възможно, за да гарантирам, че по-млади от мен хора няма да умират преди да им е дошло времето и няма да бъдат лишени от възможност да намерят своята собствена реализация. След като през 2004 г. едва оцелях от сърдечен удар, който можеше да ме убие, това чувство в мен се засили още повече.

Този импулс ме поведе към широк кръг обществени проекти, част от които са описани в тази книга. Той също така ми позволи да оценя много по-добре безбройните случаи на даряване, на които съм станал свидетел през целия си живот и понякога съм смятал за даденост.