Химера

Всичко в тази книга е лъжа, обоснована на истината -какъвто всъщност е и животът ни.

Разказаното в тази книга няма претенции да бъде наричано достоверно или каквото и да е било от този и всякакъв друг род. Авторът просто е искал да опише живота такъв, какъвто е... Затова и разказът няма последователност; преминава се безпричинно от едно глаголно време в друго; в по-голямата си част разказът звучи нелогично; изпълнен е с противоречия; появяват се „герои" само за няколко реда, а други безпричинно и нагло стоят до края на разказа; повествованието неочаквано преминава от един към друг момент напълно безцелно и без никаква идея; някои неща безсмислено се повтарят, други въобще не се споменават; не се спазват никакви правила и закони на писането; разказът няма определена форма и не принадлежи към нито един стил.

Разказаното в тази книга всъщност не може да има никакви претенции, такива може да има само неговият автор... Но на автора изобщо не му пука дали разказаното от него ще бъде прието за достоверно, защото той е наясно, че да докажеш на някого достоверността на някой разказ, е все едно да се опитваш да намериш смисъла на живота - невъзможно и безсмислено.