Канони и канцони. Стихове

Канони и канцони" (осветяване тъмните ъгли на кръга) е дебют за Валентина Маринова-Йорданова.

Поетесата е родена в Добрич и е потомка на стара жеравненска фамилия.

Казва, обаче, че духовно се родила в Шумен, а като майка - в София .

Публикува в периодиката още от средата на 80-те години, когато е член на клуб „Боян Пенев" на Шуменския университет.

Изкушена е като теоретик върху българския модернистки опит в поезията от края на 19-и и началото на 20-и век, на който авторката посвещава специализантската си работа и подготвя в момента дисертация.

Тази й нагласа намира израз и в лирическите творби от настоящата книга, които влизат в диалог с текстове от българския литературен канон.

Цитатите към цикъла „Зодиак" отварят пролука към лирическия профил на канонични автори от родната ни литература, спецификата на който се определя и от волята на звездите...

СЪТВОРЕНИЕ

За да не съм сама

въображението ми изписва

зелените очи на спомена,

щедро налива смисъл

в мълчаливите диалози

на ръцете и устните,

за после...

съзнанието не помни нищо,

а душата

с думи не пише,

но ще се претърколи лятото

по ръба на белия си ореол

изтъкан

от дъх на липи

и музика...

ето заваля...