Местните имена в Луковитско

Настоящото изследване има за предмет местните имена (хидроними - имена на водни обекти; ороними - на местности; ойконими - на селища) от бившата Луковитска околия, към която спадат селата: Бежаново, Беленци, Бресте, Голяма Брестница, Горник, Девенци, Дерманци, Дъбен, Карлуково, Лазар Станево (Торос), Орешене, Петревене, Радомирци, Ракита, Реселец, Румянцево (Блъсничево), Рупци, Садовец, Телиш, Тодоричене, Ъглен и градовете: Луковит и Червен бряг.

Основната цел е да се разкрие цялостната картина на топонимичната система в Луковитско.

Главната задача се състои в изясняване значението и произхода на местните имена. Във връзка с това е необходимо да се разкрие произходът и значението на изходния апелатив при образуването им, като се обърне по-специално внимание на остарелите, изчезнали, редки и диалектни апелативи; да се установят принципите и моделите при топонимообразуването; да се определи, доколкото е възможно, времето, през което са възникнали местните имена; да се анализират техните фонетични и граматични особености.

С решаването на тези задачи се дава възможност да се проследи развоят на топонимичната система в Луковитско и да се направят изводи за минали поселищни, етнически, културни и социални отношения в този регион.

Досега топонимията на Луковитско не е изследвана цялостно. Топонимичен материал се открива в редица публикации на Ив. Велков, Т. Герасимов, Н. Джамбазов, Д. Добруски, В. Миков, М. Попов, Р. Стойков, К. X. Шкорпил; в Извори за българската история - т. XIII, т. XX; сб. За произхода на географските имена в Ловешки край .

Топонимичните податки от посочените и други публикации показват, че населението в този край е доста старинно и почти незасегнато от чужди колонизации. Този факт насочва към наличие на старинен топонимичен материал.

Интересът ни към този район се засили и от особеното географско разположение на Луковитско. (Селищата от Луковитско се намират в преходния диалектен пояс между северозападните и североизточните български говори).