Съпруга на безсмъртен

Семейният живот на Никола Вапцаров

Психографски портрет на Бойка Вапцарова

„Не зная трябва ли да се пише специално за моята семейна и родова среда. Толкова много е писано за различни хора. При такова натрупване на информация - и за мене ли! Мисля, че не страдам от самолюбие...

Когато човек говори за роднини и за други хора, с които е общувал през живота си, има опасност да каже и обидни неща, не съвсем точни, само защото е бил засегнат някак. Аз самата съм обидена от някои автори..."

С такива колебания ме посрещна Бойка Вапцарова през пролетта на 1983 година, когато с готови десетки (после станаха стотици) въпроси отидох да я анкетирам. Зная, че същият въпрос -трябва ли и за нея да се пише книга - ще се задава отново тук и там. Да му се отговори убедително, ще рече да се назове реално съществуваща проблематика. Вместо да умувам, подбрах цитати от писма или цели писма - първото е писано осем дни след разстрела на Никола Вапцаров, последните са от 1993 година. Вижда се в тях как около Никола и Бойка Вапцарови в продължение вече на половин век не стихва едно постоянно високо напрежение. От едната страна, ги търсят поотделно или заедно като пример, като опора в стремежа към доброто и прекрасното, от другата страна, ги отричат, чернят и хулят. Злословието по техен адрес през последните 3-4 години достигна степени, каквито лично аз не съм допускал като възможни. И така, прочетете тези писма. Имате шанс сами да си отговорите дали е било нужно да се захващам да пиша такава книга, да уточнявам в продължение на години факти, събития, обстоятелства, да надзъртам и в най-интимните страни от битието на семейство Вапцарови, да анализирам твърде сложния характер на Бойка.