Хайку и дзен

Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.

В България първият сериозен пробив към света на хайку направи издаденият през 1985 г. сборник „Пълнолуние", в който са представени тристишия, преведени от японски, а не от различни европейски езици. Сборникът бе посрещнат с голям интерес и породи очаквания, на които българската японистика все още не успява да отговори.

Постепенно се очерта тенденция към изместване на разговора за хайку в посока към дзен и към размиване на границата между хайку и коаните. Появиха се и екстравагантни идеи за български приоритет в хайку. Част от надписа на хан Омуртаг върху каменна колона от IX в. бе оформена като тристишие и обявена за хайку, предхождащо създаването на самото японско хайку.

Тази книга е опит разговорът за хайку да се върне към самото хайку. Темата за отношението между хайку и дзен заема важно място в книгата, но далеч не изчерпва нейното съдържание. Хайку е поетично изкуство и пътят към неговото разбиране преминава през анализа на езика и културните кодове на епохата, през която това изкуство се появява и утвърждава. Концентрирането на вниманието единствено върху дзен се превръща в своеобразен филтър, който не дава възможност да се види многообразието от културни влияния, алюзии и скрити препратки в хайку поезията.