Любов и отечество. Изследвания върху българската възрожденска литература и култура

Книгата предлага опит да се мисли литературата като пълноценна философия на историята в българското "осево време" на Възраждането, когато дълбоките наследства на колективната памет се срещат с повеи на западната модерност в двоен режим на респект и отрицание. Но още по-важни са някои типологични съответствия при създаване на модерните национални митологии в ценностния диапазон между култура и естетство.

Теоретичната аргументация - историко-философска и литературна - е извлечена от класически творби на Паисий, П. Р. Славейков, Д. Войников, Ботев, Захарий Стоянов, Вазов, но също и други, от периферията на канона: Кр. Пишурка, Стоян Михайловски, Ст. Заимов. Включени са и някои съвременни продължения на жанрови модели с дълбоки предлитературни корени.

Специален акцент е еротичният сюжет, неочаквано натоварен с високи националнопрестижни значения.