Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер. Философската зооантропология на Ем. Станев Хайдегер и Изтокът

Книгата представлява непосредствено продължение на изследването „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми, критика на политическото. Станев и Хайдегер" - неговата трета част. Тук вниманието задълго се прехвърля върху втория герой в сравнителния сюжет. Непосредствен предмет е късната философия на Хайдегер след поврата (die Kehre), и по-специално същностната й близост с източното мислене (Дао, дзен). Това е първото цялостно и концептуално изследване в българската философска наука на източните следи у „втория" Хайдегер.

Но краен предмет на изследването все пак не е немският философ, а българският писател анималист. Изследователският сюжет се разгръща като аргументация на тезата, че Хайдегер преднамерено, по западному, върви към цел, където Станев, подобно на своя персонаж животното, през цялото време е бил по един не-съзнаван начин, сам неподозирайки.

Целият този широкоразгърнат философски контекст е само оперативен ресурс за прочит на класическия разказ „Смъртта на една птица".