Небесен гурбетчия

БЪЛГАРИН

Посвещавам с болка и гордост това стихотворение

на всички от моето родно село Хухла!

О, колко трудно е да бъдеш българин

във този край от Бог занемарен,

сред дивите му тилилейски хълмове

да бъдеш цял живот закрепостен.

И цял живот, наказан с участ клета,

с една почти безхлебна нищета,

да носиш тихо своята несрета

и свойта трудна българска съдба.

Да знаеш, че България е глуха

за теб, но пак да вярваш от сърце,

че тя започва винаги от Хухла,

а не започва от „Дондуков” две.

О, колко трудно е да си наказан

от Бог и цар в един забравен край.

Презрял нихилистичната съблазън,

да вярваш, че земята ти е рай.

И горд, изстрадал скръбната разруха

на днешната безродна свобода,

да кажеш: „Аз съм българин! От Хухла!

Всичко останало е суета!”