Българска молитва

ОЧИ

На Ваня

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, Господи, бяла,

на човека със малката, черна душа си дал?

Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?

Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?

Когато жената със белият шал минава,

край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.

А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам

и топли стотинките в джоба си дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата, там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния -тъй подобава.

Нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, Господи и му ги дай...