Десет хиляди мига

Ето какво пише за поезията на Илеана Стоянова писателят Георги Константинов: “Несъмнено Илеана Стоянова върви по своя пътека встрани от баналното стихоплетство и от игрословиците на литературната мода. Тя има своя "рецепта за щастие", свой поглед към човешкия пейзаж, свой полет в неизвестността. Без да са леки и повърхностни, нейните поетически изповеди са разбираеми и вълнуващи, защото "се хранят с живот" и "мислят със сърцето". Чужда на литературната стандартност, Илеана умее да живее по своему в неповторимия свят на осмислените чувства.

ИЗЧЕЗВАЩ ВИД

Поетите се хранят със живот,

те мислят със сърцето си,

а то е сляпо

(животното се храни в буквената ясла,

живее да обича и да страда,

и е самотно като пещерен човек).

Поетите си спомнят всеки звук на поглед,

дъхът хриптящ при първата ви среща,

мълчанието на увехналите думи

и всичко видимо си спомня за невидимото.

Поетите са толкова различни от хората наоколо,

строят от пясък къща върху облак,

добре е да са защитени от закона.

Поетите пътуват във мига,

пътуват в себе си,

те могат да избягат от страха -

една идея ги спасява,

живота си обличат в думи.

Ръката пише

и поетът диша.