Дъждовден

ИМА ТАКАВА МЪДРОСТ -НА ЧУВСТВОТО

Илеана Стоянова е от поетите, които съграждат най-напред заради самите себе си свят от думи - интровертен, вглъбен, в крайна сметка самотен, каквито са световете на поетите от всички времена. Ако обаче е възможно да има сравнения на самотите на поетите, нейната самота е „по-самотна“. Нарича я „богоравна самота“. Благословена е тя за твореца.

Когато се сподели такъв един свят с читателя, и той бива завладян от тази плодо-носна самота, толкова насъщна за всеки, който търси в нея отговори - и ги намира с лекота. Не поради друго, поради силата на творческата емпатия, която поезията на тази авторка мощно предизвиква.

Илеана е от поетите, които са мъдри сякаш по рождение, не просто поради житейски опит - с емоцията, с дълбочината на чувството. Има такава мъдрост - на чувството. Тя витализира, въздига, поетизира опита, придобит от трудностите на собствения живот. По този начин рациото е опитомено - освободено от сухо, странично регистриране на видимото и невидимото в света на Илеана Стоянова, то прави своите открития. Превръща ги в поезия уникална, неподражаема.

Илеана не просто владее думите - тя се оставя и думите да я владеят. Не ги ограничава в ризницата на схематичното писане, за да е самоцелно модерна. Въпреки това - модерна е. Ярка. Откровена до пълно саморазкриване, като в изповед в храм. На такава изповед не може да не се довериш, припознаваш я като своя собствена, защото разбираш, че някой те е изговорил.

КЕРАНА АНГЕЛОВА