Васил Левски – заблуди и истини

Мислим си, че го познаваме.

От деца знаем името на Левски. Израстваме със стиховете на Ботев и Вазов за него, учим за борбата му да освободи България, за подвига и саможертвата му. В публичното пространство постоянно се появяват нови изследвания, статии, книги, основани върху нови анализи на стари документи, коментари на специалисти и непрофесионалисти...

Мислим си, че всичко за него ни е известно.

Стига се обаче до момента, когато нещата започват да се объркват и твърденията да си противоречат. Огласяват се слухове и хипотези, маскирани като несъмнени факти. Те са толкова различни по своето въздействие! Едни оспорват доказани качества на Апостола

и рушат авторитета му. Други възхваляват неговия подвиг с измислени свръх геройства... Макар и толкова разнородни, голяма част от тези писания

напълно се побират в понятието "заблуди". Кого обслужват и защо са така натрапчиво "интересни"?

Не трябва ли да изчистим образа на Апостола както от калта, така и от прекомерната идеализация? Имаме нужда да се върнем към него като към човек, когото можем да следваме, с когото можем да се самоизмерваме. Животът и делото му са пълни с достойнства, които няма да избледнеят, ако признаем, че е правел и грешки. Нужен ни е не идол - непогрешим и недостижим за нас, простосмъртните, а идеал за следване. За да направим това, трябва да го изчистим от наслоенията, на измислиците и заблудите. Винаги сме имали нужда, имаме нужда и днес от истинския му образ, истинските му думи и дела. На това е посветена тази книга.