Структури и модели в българското книгоиздаване

С наблюдения и анализи върху непуликувани архивни документи

Първата ни задача е да разкрием проблемите за развитието на печатарското дело в България и приноса му за българската книга.

Втората задача е да се разгледат дейността на институциите на българското книгопечатане след Освобождението.

Следващата задача е да се потърсят водещите тенденции в издателските процеси между двете световни войни. Без претенции за изчерпване на тази голяма тема, тук се налага да се очертаят структурите и моделите на печатарското дело с принос за родната книга у нас след Първата световна война. Откроявам делото на водещите институционални структури в столицата като Държавната печатница, печатница на Армейския военно-издателски фонд, на различни кооперативни и частни издателско-печатарски сдружения в по-големи центрове на тази дейност - Пловдив, Русе, В. Търново, Варна. От съществено значение са основните изводи и оценки, в които стремежът е да се представи важното, значимото в изследваните процеси и явления.

Втората водеща цел на изследването е да се направи и проучване в управлението и издателските комуникации от началото на XX век до национализацията.

С предходната бе свързана и третата задача - да се очертае и анализира управленският модел в дейността на издателя Стоян Атанасов, да се разкрият издателските комуникации на този бележит и не много познат книгоиздател и печатар с изтъкнати интелектуалци, за близки негови сътрудници като Николай Райнов, Николай и Иван Г. Данчови, Любен Казанджиев и други автори, като в изложението се използват непубликувани архивни документи - кореспонденция и договори.

Четвъртата задача е да се разгледат на основата на непубликуван или малко познат археографски материал - писма, договори, хонорарни листи, разписки, обявления и други документални свидетелства, структури и модели в дейността на акционерното дружество и книгоиздателство "Хемус", книгоиздателство "Везни" - Стара Загора и София и издателство "Т. Ф. Чипев".