Фауст

„Фауст" на Гьоте, чиято Първа част („Фауст I") излиза в окончателен вариант през 1808 г. и чиято Втора част („Фауст II") е публикувана чак след смъртта на поета през 1832 г., се смята за най-значителната немскоезична творба и за едно от най-забележителните произведения на световната литература. И макар в горния цитат от Гьоте да става дума за драмата на Калдерон „Неотстъпният принц", той с не по-малко основание може да се отнесе и към неговия „Фауст".

Гьоте се среща с образа на Доктор Фаустус още в куклените пиески през ранното си детство и нанася последните поправки в последната сцена на великата драма едва няколко седмици преди смъртта си. Между едното и другото се простират цели седемдесет и пет години. Така в гигантското вместилище на тази творба е съхранено огромно богатство от форми, създавано цял живот от автор с нечувана езикова мощ, с поетическа фантазия и с енергия за всевъзможни превъплъщения, които почти нямат равни на себе си. В многозвучното произведение говорят и пеят гласовете на младия студент в Лайпциг, на увлечения от вихъра на „Бурните устреми" жител на Страсбург и Франкфурт, на ваймарския класик. А разнообразните поетически инструменти, които Гьоте овладява във всички етапи на възрастта си и във всички фази на своята работа, за да ги използва във „Фауст", превръщат трагедията в представителен екстракт на цялото му творчество.