Сродства по избор

През есента на 1807 г. все още младото сърце на Гьоте се изпълва с едно светло чувство - любовта му към Мина Херцлиб. Това е и реалният подтик за написването на романа „Сродства по избор", появил се през есента на 1809 г. За това свое произведение, в което образът на Мина Херцлиб оживява в образа на Отилие, Гьоте пише по-късно следните думи: „В този роман никому не убягва дълбоката горяща рана, която се бои да зарасне, едно сърце, което се страхува да оздравее."

Но този роман, прераснал от новела - според първоначалния замисъл на автора - в едно трагичноепическо произведение, е не само разказ за любовта между главните герои, а същевременно художествен израз на схващанията на Гьоте, изградили се под влияние на романтическата натурфилософия на Фридрих Вилхелм Шелинг (1775 - 1854). но този начин централният мотив в романа може да се разглежда двояко: „сродства по избор" (понятие, взето от химията) изразяват, от една страна, натурфилософските и обществено-теоретическите познания на мислителя Гьоте, докато, от друга страна, те са въплъщение на личните, емоционални пориви на поето Гьоте. Проникновените наблюдения над заобикалящото го общество, в което наченките на разпадане на старите морални норми и брака като социална единица са предвестници на душевните терзания у модерния човек, позволяват на писателя да създаде произведение, чиито проблеми са актуални и днес. Идеята на романа, която би могла да се формулира като „единство в противоречията", намира своя съвършен израз в художествената цялост на творбата. Според Томас Ман тя е „духовна конструкция в такава степен", че би могла да бъде създадена само от един истински син на природата, какъвто е Гьоте.