Портокалът на Нютон и други стихотворения

Ева Липска (род. 1945 г. в Краков) е сред най-силните индивидуалности в полската поетична генерация Нова вълна или Поколение -68.. От дебютния том Стихове (1967) през Портокалът на Нютон (2007) до последната й стихосбирка - Ехо (2010) поетесата с нестихващо въображение открива драмата на съществуването, в което значимо и нищожно, възвишено и банално се смесват в тревожен спектакъл, изправяйки човека пред непрестанен избор. Ясният поглед към света се допълва от характерните черти на стила й -музикалност, интелектуален финес, вкус към парадокса, разведряващ хумор.

Удостоена е с многобройни награди - на фондациите Кошчелски (Женева, 1973), POLCUL (Австралия, 1988) и Южиковски (Ню Йорк, 1993), Полския ПЕН клуб (1992), Златен Кръст за заслуги (1998), „Глориа Артис" (2005), наградата на краковското „Видавництво Литерацке" и „Пивница под Баранами" - за романа й Сефер (2009) и наградата на град Гдиня за стихосбирката Ехо (2011).

„... Дори и в най-далечното пътуване - сякаш ни казва поетесата - носим със себе си нашия вътрешен багаж, от който не можем да се отървем. При Липска това е постоянно присъстващият в стиховете й размисъл над изтляването и смъртта. Но смъртта, видяна по един парадоксален и нееднозначен начин. Не само като надвиснала над главата заплаха, а като нещо, което рефлектира и в света на живите. Оттук и трезвият автотерапевтичен извод: „Учи се на смъртта... Учи се на смъртта отрано..." /Ст. Баранчак, Не ме спаси нищо - ЖИВЕЯ, 1978

„... Специфика на кондензираната и стегната поезия на Ева Липска е умението да свържеш частния запис на съществуването с универсалната перспектива. От поетеса, надарена със зум, гледаща отблизо, тя се превръща в изследователка на хомо сапиенс - иронична и в същото време чувствителна и нежна".

М. Стала, за стихосбирката Ехо, 2010

„Писала съм много за смъртта, сега пиша за любовта..."

/Е. Липска