Животът и още някои лъжесвидетелства

НАЧАЛОТО НА РОМАНА

Завистта, ти: оная, дето от малък те вика

ту след някого, ту срещу някого,

и обича полковника, и ненавижда войника,

и изкусява мисълта ти да е отново велика

(и по възможност съвсем неочаквана) -

тя не обича онова, което става отново,

доржи да е винаги на живота в началото

(и все пак: силните на деня ухажва редовно

и, макар да ненавижда всяка, условност,

урежда учтиви следобедни чайове);

ако мисълта ти заеква, подсказва тя на устата

да разказва - като от мисъл обсебена;

но нея самата, я няма - тя е толкова кратка,

тя ужким е тук, ала е вече нататък -

където не е била - и там е при себе си.

Тя винаги е само началото на романа,

в който си заслужава да живееш наистина,

но веднага изоставя те там и безсрамно

се озърта наоколо и с очи наркомански

в иглата отново се втренчва неистово.