Тъжна светлина

ТЪЖНА СВЕТЛИНА

Живея срещу паметник -

учител по мълчание.

По мрак

нещата си шепнат тайни.

Той - не.

Тънкият месец като блуден син

се връща вкъщи.

Коленичи.

И целува прага...

А аз,

като беглец

излизам на балкона.

Под мене зее стогодишната градина.

И летя над зелени корони,

озарени от съновидения.

Камъкът ми показва

своите рани,

изсечени, издълбани

от мародери,

от крадци на мед,

венци и букви...

Само душата ми

все още не е претопена.

От кръчмата излизат гласове.

Моят народ напуска себе си.

Тук е страната,

където следите се губят.

Миналото е заровено живо.

Живи факли ме заслепяват.

Учителят мълчи. Но чака.

Знам кого.

Каквото знам,

това и пиша.

Светлината е тъжна.

Римите са виолетови.

Стихът е зъл.