Литература. Бинокъл. Микроскоп

Амелия Личева е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски". Автор е на теоретичните книги „Истории на гласа" (2002), „Теория на литературата" (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия" (2007), „Политики на днешното" (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини" (в съавторство, 2012), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо" (1992), „Втората Вавилонска библиотека" (1997), „Азбуки" (2002) и „Моите Европи" (2007). Редактор е в „Литературен вестник" и в списание „Литературата". Член на редколегията на сп. „Чуждоезиково обучение".

Нужен ли е бинокъл на интересуващите се от литература у нас, за да погледнат към чуждестранното писане и към някои зони на извънлитературното като политиката, журналистиката, математиката, живописта? Какво печелим от вглеждането в близкото, в родното, съвременното, къде са посланията на детайлите? Маршрутите на това изследване предлагат отговор на тези ъпроси. Герои тук са българските вестници от 1992 година, но и тези от края на първото десетилетие на новия век; Станислав Стратиев и Дино Будзати; Блага Димитрова и Вислава Шимборска, както и Силвия Плат, Исаак Сингер, Паоло Джордано, Халед Хосейни, Бeпe Севернини, Кирил Мерджански, Галин Никифоров, Васил Георгиев. Един съвременен поглед към литературата, за който разстоянията са част от предизвикателството.