Личен речник на литературните термини

Речникът на литературните термини на Амелия Личева е свръхактуален и изчерпателен източник на познавателна информация в сферата на литературната теория. В статиите са представени широк кръг от понятия от класическата епоха до съвременността – от „антигерой“, „кайрос“ и „знак“ през „интертекстуалност“ и „световна литература“ до „дигитална хуманитаристика“, „кенсъл култура“ и „трансхуманизъм“. Акцентът върху личен в заглавието не насочва към авторството, нито изтъква собствената гледна точка на Амелия Личева. Този речник се опира на обобщеното знание на други подобни справочници, най-вече в контекста на англо­езичната литературоведска традиция. Във време, когато изкуственият интелект, полити­ческите и климатичните промени слагат своя отпечатък и върху скоростта, с която се променя хуманитаристиката, авторката се опитва да представи устойчивото знание, оцеляло през вековете, и в същото време да наблегне на онези термини, чрез които в момента мислим света и литературата.

Не просто речник, а сигурен ориентир в литеартурната теория от класическата епоха до съвременността. С проверено знание, ясни дефиниции и интердисциплинарен поглед, книгата е предназначена за всички, които търсят повече от онлайн справочник или автоматичен отговор.

***

Амелия Личева е поетеса и литературен критик, професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Авторка е на теоретичните книги „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата“ (в съавторство, 2005), „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007), „Политики на днешното“ (2010), „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство, 2012), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Световен ли е „Нобел“?“ (2019), „Теория на литературата. Новият век“ (2021), както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021), „Крепости срещу страха“ (2025). Главен редактор на „Литературен вестник“. Председател на българския ПЕН център. Един от директорите на Софийския международен литературен фестивал. Декан на Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“.