Пустинята на Хермес

Нощни мелодии I

и една богиня се изляга безмълвно

Лицето, застинало в изгрева,

се е взряло във мене, гледа ме

втренчено и се изгубва в пътеките

с безкраен бръшлян

покрити с листа-зари целите

бездънен ров с неразгадана тайна

и оранжевата премяна на слънцето

и Венера, в хладката гръд на нощта

се явяваха

зов се въздига из заревото на деня

снежна тишина натежава

о, панделката от косата ми е паднала

взряно в мене, застинало е лицето

съзерцава като сянка, осъзнава

живота си

с белотата и тежестта на снега върху пръстта

с цвят на рози от земната твърд идещ

отдъхва си лицето в синя делва сега

и полека избледнява