Птиците отлитат...и се връщат

ЗАЛИТАНЕ

Дали любовта е пиянство не знам,

но аз от любов съм пиян за мой срам!

И луд съм, и глупав, и още какво -

направи ме чукан, на сухо дърво...

Залюби ме младо, красиво моме -

на стари години ума ми то взе

и хвърли ме в огън, и в ужас дори,

когато и в мене събуди искри.

Какво ще го правя, си мисля наум,

не смея да вдигам аз никакъв шум -

нали съм изпрегнал и старият вол,

дали ще повярва, че„царят е гол"?

А него кръвта му кипи и гори -

иди че му вярвай, иди че го спри -

напира към мене, към мойто легло,

което добро е, но вече... било.

Започвам да мисля: дали по-добре

да търся утеха в„Пияно море",

наместо да страдам от млада любов -

за подвизи нови не съм аз готов.

И тази любов - била, що била,

ще скрия накрая с едни очила,

негласно от нея ще се отрека

и чашата с вино ще вдигна с ръка.